Как се смееше само! Бе така озвездена!
И щастлива. Танцуваше с мен.
Аз дори нямах този път стъпка сгрешена -
репетирал бях целия ден.
Ресторантът въздъхна - с мен се случваше чудо -
озарен от любов и мечти,
с теб танцувах, а всички ръкопляскаха лудо.
О, единствен свещен миг, поспри!
После - маса за двама, чаши, вино и свещи.
Аз шумя от любов между тях,
а сърцето ми - кратер, бълва чувства горещи,
окрилени от звънкият смях.
И узрели по пътя висяха куплети
(най-красивите два скътах си),
бях изпратил теб. Тротоарът засвети,
но звезда като укор блести.
Тежък укор, от спомен внезапно изплувал.
Боже! Пак ли? Какъв идиот!
Ти на мен си се смяла - аз танго съм танцувал,
а оркестърът свирил фокстрот.
