Бих предпочела на свежи ливади,
с дъх на окосена прясно трева
да нарисувам аз твоето име
топейки четка във хладна роса.
После присядайки върху скалите
бих се загледала в нежния изгрев,
сълзи от клепките ми да се стичат
за да намеря там твойто лице.
Искам да грабна от облаче шепа
есенен,мрачен,самотен дъждец
и да поръся мечтите си слепи
носещи спомени,търсещи теб.
Трябва да има такава стихия
дето отнася всичко със себе си
за да успея да те открия
във кръговрата на времето.
