News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Кажи ми..

Started by zaiche_f, November 29, 2006, 20:45:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Кажи ми бил ли си
някога мил,добър и нежен с мен..
дарявал ли си ми поне
капчица любов? Не нали,
а само мъка,тъга и болка
ми даваше тогава..не можах
да разтопя твоето ледено сърце.
Нямам сили сега да се боря
и душата ми уморена е вече.
Кажи ми как продължа сега
след като имам мрак в моята душа
и любовта си търгна от мен..
от мен далече е вече..
Кажи ми луда ли съм,
че още те обичам..обичам
ангела с дяволска душа.
Как сега да продължа напред
след като нямам очи от сълзи..
изгоряха от горещите сълзи.
нямам сили..душата ми..
тя не иска да се бори..тя умира.
Кажи ми..как да продължа
и как да срещна отново любовта,
а нямам сърце..разбито е на малки парченца..
нямам вече и душа..тя умира..

Кажи ми..
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Eamon

Тъжно  [sad3], но красиво  [inlovee]
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

zaiche_f

Благодаря ти  :flyingkiss:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...