Пианото, сълзата на клавиша,
свещта, догаряща със страх;
камината, шампанското въздиша
до огъня, а ти - до тях.
Косата ти се слива с абаноса,
в очите виждам две сълзи.
Едната падна, позлати подноса,
в сърцето другата гори.
Не се сърди, аз също те желая,
но не сега. Не съм готов.
Тя, любовта, е хубава до края,
нуждаеш ли се от любов.
На малки глътки искам да те пия,
от пясък да те събера,
да те превърна в песен и в стихия,
когато имам нужда от това.
И ето - виж обикновена стая,
с камина - печка на дърва,
но толкова сме близо, че не зная
коя е моята ръка.
