Забравили за всяка лоша дума
потърсихме ръцете си отново
нагазили в една внезапна лудост
измислена от чувство и от слово.
Простили си за всяка стара грешка
си подарихме клетви за любов
забравени до вчера чувства,
разпалихме във огън нов.
А някой се кълнеше, че е глупост
и зад гърба ни викаше, че тоя зов
е плод на страст, безмислена и луда,
но лудостта е пак любов.
И ще остане вечна, ще я има,
нелепа, детска и безмислена заблуда,
оскъден вик последен за живот...
... Дано не я раздава само Юда.
