News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Стая

Started by zaiche_f, December 02, 2006, 17:03:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

В една малка къщичка
има една стая,а в нея
сякаш е имало война.
Стените й са черни
сякаш някой ги е изгорял
или просто ги е боядисал.
Пуста стая,няма нищо
освен един прозорец,
който гледа на вън
до входната врата.
Тази стая е моята стая,
тя е черна,защото почерня
от както ти си тръгна.
Тя е пуста,защото на мен
не ми трябва нищо
само самотата и прозореца до мен,
за да гледам на вън
дали ще влезнеш ти
през входната врата.
Но кой ли ще влезе
в една мрачна стая,
дори и една птичка ще се уплаши,
но това е моята стая
и аз си я харесвам, защото
така моята душа намира утеха
и моето сърце не кърви.
Самотата споделям с прозореца,
който е счупен като сърцето ми
и нахлува през него студ,
която ме пари,изгаря ме.
Тази стая е моята стая
и аз искам в нея да умра
до прозореца чакаща само теб
да влезнеш през входната врата.
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...