* * *

[tuik]

Тишината понякога е тъжно явление,
не съм виждал кръвта си от месеци,
но как да я видя в подобно забвение,
работа, вкъщи, дюнери, пици...

Животът понякога е тягостно чувство,
някак безмислен, скучен и вял,
сред бързащи хора се движа отпуснат,
а те продължават да гонят мигът отлетял...

Но във два през нощта булевардът е пуст,
пустинен, почиващ... утре денят ще е тежък,
във два през нощта булевардът е чужд,
отпуснат, безжизнен, но все пак зареждащ...

[balrog]

Готино си го описал тоя булевард, де да беше все така тих и празен  :)

[necrogazm]

И това много ми харесва.  :)

[tuik]

balrog интересно, чудих се дали да го кръстя точно "Булевардът", но се отказах заради моментите, който развивам преди да се появи той като ясно формулирано явление... Исках да се получи гъвкаво, но явно не съм успял, щом толкова лесно и точно концентрираш "булевардът", като ключова дума. Това е знак, че трябва да работя повече върху нещата който пиша... Благодаря за помоща... :)

necrogazm и на теб благодаря, че харесваш нещата, които пиша. :)

[phibi]

Ето че не си си пилял времето безцелно...  :) Стихотворението ти е страхотно, Наско. Имаш искрените ми и дълбоки почитания.

[vesselin]

СРАХОТЕН СТИХ!МНОГО СТИЛ!

[balrog]

balrog интересно, чудих се дали да го кръстя точно "Булевардът", но се отказах заради моментите, който развивам преди да се появи той като ясно формулирано явление... Исках да се получи гъвкаво, но явно не съм успял, щом толкова лесно и точно концентрираш "булевардът", като ключова дума. Това е знак, че трябва да работя повече върху нещата който пиша... Благодаря за помоща... :)

Напротив! Успял си, но аз съм разбирач  :p

[{dulgokoska}]

...
Но в два през нощта жажда пак чувствам...
И ставам чешмата в миг зашумява...
И пия, и пия... свежест ли вкусвам...
Щом след това тежко-свежо ми става...

В два през нощта... минутите бавят...
Чешмата аз спирам и лягам на топло...
Два през нощта... какво да направя...
Жадна за нещо съм... май за живота...

[tuik]

Но във два булевардът уморен си почива,
светофарите мигат еднотипно във жълто,
умора, спокойствие и една самодива,
безплътна, самотна, призрачна влъхва...

За живота копнея, а него го няма,
угасва последния светещ прозорец,
няма кой на среднощен танц да поканя,
затварям очи, заспива единакът самец...

[{dulgokoska}]

Булевардът чешма е... еднакво различна...
Водата тече, ах, все си тече...
Щом ожаднея кранчето врътвам...
И пия ли, пия... изпивам море...
От танци предишни, желани напреде...
От желание за немонотонен живот...
Вървя си по пътя, чешмата тече си...
А после стомахът тежи, като нов...

В два през нощта... е всичко спокойно...
Капка по капка олово се точи...
Крачка по крачка... съществуване двойно...
Заспивам с умора... в еднаквите нощи...

[tuik]

Булеварда чешма е, да това е така,
но е спряна чешма във два през нощта...
пресушено море, мъртва пустиня,
знойно небе, убита градина...

Но във два през нощта булеварда е жив,
огромен титан, спокоен, красив,
лъв уморен във следобедна дрямка,
живата смърт почива на сянка...

А във два през деня, дали е чешма,
дали е благотворна жива вода...?

:)

[{dulgokoska}]

А във два през деня... е жива... лавина...
Дъхове топли се ледно разливат...
Минувачите - капки, се бутат и зъбят...
Жива вода, на отрова съпруга...
А във два през нощта показва се цяла...
В премяна за сватба... изящна и бяла...
Когато тържествува яснота сред цветовете...
В два през нощта... се отпускат ръцете...

Танцът е лесен... следваш водата...
Тя ме отнесе... и леко подмята...
Чешмата шуми... свири по ноти...
Които осмислят за малко живота ни...

[tuik]

Във два през деня булеварда настъпан,
се бори за въздух, за глътка живот,
гиганта спокоен от коли-мравки затрупан
поти се потта му се разнася във смог...

[Iio]

 [bravisimo] [a taka] [bravisimo]

[{dulgokoska}]

Смогът души... но се разнася...
Дробовете на него обръгват безкрай...
И два през нощта очаква гигантът...
За да превърне се тихо в утопия - Рай...
За уморените стъпки на някой творец...
Що своя живот обича и мрази...
В два през нощта и моят е ред...
Да отпия си глътка непрашни талази...