Ти дойде.
От никъде, тръгнала напред.
Ти дойде.
От някъде, и май за мен.
Помниш ли?
Статуя странна, на улица с името смешно,
Помниш ли?
Там до фонтана, на пейка те срещнах...
А дали?
От тук съдбата не идва?!
А дали?
Да съм тук това е причина?!
Ти си.
И пътят, и времето и радостта.
Ти си.
И днес и тук и сега...
Защо?
Вчера не съм бил роден, затова.
Защо?
Защото споменът е бил зароден, като проста мечта...
Тогава.
Утре е нещо което не знаем.
Тогава.
Днес е мигът да мечтаем.
Сега.
На съдбата своя благодаря.
Сега.
Май ти си мойта съдба...
На phibi...
Мрази ме, крещи ми, викай, бий се с мен, знаеш какво ще стане...
Осъзнах, че обичам "Пиротска", знаеш ли?! Липсваш ми а сме се разделили преди едва 4 часа и 25 минути... Казах ти че ще го направя, нали Прекрасна