Прощавам ти, че си такъв, какъвто си.
Сърцето с огнените стъпки път през пътят ти чертае.
Топли вечери. Вселена от сънят ти.
Прощавам мислите. Рисувам края.
Обичам те, без тежест и дилема.
Без акорд, музиката святост е за тишината.
Кръст на вечността, в прегръдка ще те взема,
да извървим пътеките на светлината.
Последната ми свещ, Исус я носи до олтара...
Мой грешен, ангел, ангелски очи и длани.
За теб запалили са небесата своите пожари
и свещи,и икони в любов през дните ти са разпиляни.
Обичам те, защото някой е написал върху скалите на разпятието,
където се разбиват сънища в падение и страх...
че с теб сме цялост, светлина благословени през проклятието
и няма зло, което да не се стопи на прах.
Бъди за мен това последно дишане. Прощавам ти,
че моето сърце било е сто живота твое.До сега.
Такъв какъвто си. Моят ангел си.
Живея с теб в проблясъците на свеща.
