Автор Тема: Как от себе си да избягам  (Прочетена 1232 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Как от себе си да избягам
« -: Ноември 10, 2005, 01:36:45 am »
Зад прозореца отново вали.
Този дъжд,
който много обичах
ме изнервя,
тревожи,
горчи.
По стъклата ми
капчици тичат.
Единайсет минава,
а аз...
още в свойто легло
се търкалям.
Безобразно
намачкан
чаршаф,
куп възглавници.
Нерви на възел...
И защо ли да ставам?!
Не знам.
Нищо хубаво
днес не очаквам.
Ех, защо не е нощ?
Тъп въпрос...
Във душата ми
плиска се локва.
Искам денонощия
само от НОЩИ!!!
Искам тъмно,
студено...
МЕЧТИ!
Не понасям деня!
И себе си не понасям.
Страшно.
В огледалото -
тъжни очи.
Сякаш чуждо
лице отразено....
Продължава...
Вали ли.
Вали.
Под възглавницата
ще се заровя отново.
Няма смисъл, нали?!
Само някой
ще ми каже ли,
питам-
как от себе си
да избягам?
И къде?...
После...нека си продължава.
Нека плаче,
проклетото му небе!









,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: Как от себе си да избягам
« Отговор #1 -: Ноември 10, 2005, 01:55:14 am »
от себе си не искай да избягаш
приеми се
на образа във огледалото си изплези се
небето нека си реве
то си остава винаги дете
усмихнато ей тъй и без причина
намръщено,пък сетне дет' се вика му отмина
реве си или се усмихва
понякога от смях си прихва
бъди кат него на себе си прилична
а плезката на образа ти в огледалото не е излишна :) :) :) :) :) :)
« Последна редакция: Ноември 10, 2005, 02:03:53 am от Gentiana »

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Как от себе си да избягам
« Отговор #2 -: Ноември 10, 2005, 01:58:29 am »
 [happy heart] [hugs and kisses] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен sadness_MASTER

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 447
  • Пол: Мъж
  • I'm still alive...
Re: Как от себе си да избягам
« Отговор #3 -: Ноември 10, 2005, 02:04:35 am »
знам че това не е чат ама...май само ние не спим в момента,та....лека нощ и знай ти имаш неподозирана мощ  :) :) :)  :p

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Как от себе си да избягам
« Отговор #4 -: Ноември 10, 2005, 02:08:12 am »
Лека и на теб, слънце [smile2]
Благодаря ти.
Сладки сънища!!!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен lili_li

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 436
  • Пол: Жена
« Последна редакция: Април 27, 2010, 02:46:16 am от Gentiana »
Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!

Неактивен glowgaal

  • Новак
  • *
  • Публикации: 28
Re: Как от себе си да избягам
« Отговор #6 -: Април 27, 2010, 01:34:00 am »
Страхотна си, думите ти попадат на местата си като парченца пъзел и по невероятен начин нареждат картинката на настроението ти. Точно тук явно не си била най-щастлива, но дано след като си го изляла в стихчето нервата да е поотминала. Желая ти повече щастие в дъждовните дни и нощи!  [evala]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Как от себе си да избягам
« Отговор #7 -: Април 27, 2010, 02:15:59 am »
Благодаря ти !
Така е.
След като излеем мътилката и горчивината в стих, оставаме пречистени и малко тъжни.
Но сред отдръпващите се облаци отново се усмихва слънцето и тъгата се заменя с радост.
Нали все пак трябва да има равновесие в природата  :)
 [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.