Отрони се една сълза...
сълза събрала - болка, страх, тъга.
Отрони се и падна на тревата...
сля се със росата...
Отрони се една сълза...
безкрайно чиста... и сама...
сълзичка мъничка и свята...
изгуби се сред светлината...
И така си капеха сълзите,
а със тях се губеха мечтите.
Скриваха се нейде сред росата...
изчезваха... топяха се в тъгата...
Тъжно бе момичето красиво,
седеше на тревата...
капеха сълзите...
проклинаше мечтите...
Изгуби тя една любов - несретна,
отхвърлена, отчаяна, сама...
Спомни си за целувка сетна -
възкръснала в съня.
И пак отрони се сълза...
и падна на тревата
събрала болка, страх, тъга -
една последна, истинска сълза...
