Аз отдавна те срещам в своите сънища само -
гола тичаш по млечния път...
И аха да те стигна... и току да те хвана,
ти изчезваш и кух е светът.
И денят ми обсебваш, и се мята душата -
чака срещата с тебе в съня,
ала ти не пристигаш, но показва луната
пътя, дето към теб да вървя.
Ти не питай защо ми го каза луната.
Просто казах и верния стих.
И преди да се слееш със звезда в необята
само чуй ме защо те открих:
Да не мъча душата, да е ведър денят ми,
да ти кажа, дори да сгреша:
- Хайде, моля те, мила, изчезни от съня ми
и ела да походим пеша.
