Изгубих и последните сълзи...
всичко в мен тъне в празнота...
самота, болка, тъга...
ужасяваща, раздираща рана...
Сърцето разсечено е на части.
Кръв се стича бавно по всички страни.
Капе, топи се в душата...
но, не може да запълни празнотата...
Ти си отиде...
прегърна ме...
целуна ме...
и тръгна...
Дори не се обърна...
аз гледах след теб...
Исках да се върнеш...
Сега седя сама... и пиша...
Пиша за теб, моя любов...
моя несбъдната мечта...
Нямам сили...
опитвам се да пиша рими...
не успявам... плача...
тихо сгушена в здрача...
събирам разпилени мечти...
изпускам ги... плача...
имам само едни последни сълзи...
* * *
Тези редове не биха могли
да опишат болката, която изпитвам...
Не биха могли да ви кажат
как потъвам в нищото...
Не биха могли да изразят
онова чувство...
кървящо, викащо, молещо...
за пощада...
Сега сякаш завързана...
на клада...
изгарям бавно
в леден огън от спомени...
Предавам се... на огъня...
нека изгоря...
нека всичко затихне... там...
в пепелта...
