Аз помня се със синьото на твоите зеници,
с лъчите на изгряващия смях
на устните ти - тези две ресници
шептящи сладост, нежност, нега, грях.
И помня те с копнежа ми по тебе,
в едно събрал и щастие, и страх,
и помня как дори забравих себе
в мига, когато те видях.
Не помня и защо те няма,
защо изгубих твоята следа,
но помня аз, че вечно ще те помня,
тъй както помня що е любовта.
