Казваш ми, че щом говориш казваш?
И че всяка дума значи,
мисли,
чувства,
диша,
пее,
смее се и
плаче?
Ти, приятелю, се лъжеш!
С думите не ще обвържеш
повече от чувства сиви,
тихи бури,
пулс застинал,
мисли мъртви,
свят погинал,
нощи бледи,
дни мъгливи.
Ще жадуваш свежа кръв,
ярост, злоба, порив, стръв,
Ще желаеш страст и свян,
сила, нежност, порив, блян,
но уви със думи празни
можеш само да изкажеш
как желаеш да живееш.
С думи можеш да копнееш,
не да чувстваш.
Думите са изкуство,
най-вече защото са изкуствени.
Да говориш, без и дума да изричаш,
е смисълът живота да обичаш.
