Студ

[bezdaren_nekadarnik]

Сиротна в мъглата скита душата ми...
Студът отново сковава вените ми...
Бавно, бавно умира сърцето ми...
Топлината изчезва от очите ми...
Сълзите пак замръзват на лицето ми...

[ilusia]

Скъпи , ще си позволя да копирам нещо което днес написах на ваниилиика та
Дано не се сърдите и двамата... но някак си пасва ;)

Отвори на стаята прозореца едва ,
нека влезе блясък от пълна луна.
Отвори очите си за красотата на света ,
не унивай утринна сълза...

Самотата преходно явление.
Няма нито форма нито измерение.
На душата състояние , на сърцето- упование.
Ако самота не беше твоят свят ,
нима красива щеше да е любовта ?
Нима ще оцениш на болката сълзата - само една !

Устните гаснещи от утринно мълчание.
Стиснати в жестоко изтезание.
Тихи шепнат те едва.. и молят се
за песента на любовта

[Gentiana]

Сиротна в мъглата скита душата ми...
Студът отново сковава вените ми...
Бавно, бавно умира сърцето ми...
Топлината изчезва от очите ми...
Сълзите пак замръзват на лицето ми...

Това е така, само защото навън е зима.
А зимата е студена вещица малка.
Не е виновна за това, че е такава. Има
тъга в очите и. И тя знае, че е жалко
да умират сърцата и топлината да изстива.
Когато душата ти скита в полуздрача,
зимата се моли да спрат сълзите ти
и самата тя в тъмното плаче.
:) [cvetee]

[bezdaren_nekadarnik]

Това е така, само защото навън е зима.
А зимата е студена вещица малка.
Не е виновна за това, че е такава. Има
тъга в очите и. И тя знае, че е жалко
да умират сърцата и топлината да изстива.
Когато душата ти скита в полуздрача,
зимата се моли да спрат сълзите ти
и самата тя в тъмното плаче.
:) [cvetee]

Зимата се моли да спрат сълзите ми,
но самата тя заскрежава очите ми...
Камината топлина на стаята дава,
но студа в тялото и душата остава ...

[vanilla_g]

Бобсън , я се стегни . Какви са тези тъжни мисли , дай по - весело .
[gu6] [gu6] [gu6]

Скъпи , ще си позволя да копирам нещо което днес написах на ваниилиика та
Дано не се сърдите и двамата... но някак си пасва ;)

Миличка , как ще се сърдя , дори се радвам , че сподели този красив стих с Боби - той ми е голяма душичка  :)

[bezdaren_nekadarnik]

Бобсън , я се стегни . Какви са тези тъжни мисли , дай по - весело .
[gu6] [gu6] [gu6]

спокси ве Ги

[BLUE_ROSE]

Сиротна в мъглата скита душата ми...
Студът отново сковава вените ми...
Бавно, бавно умира сърцето ми...
Топлината изчезва от очите ми...
Сълзите пак замръзват на лицето ми...
:arrow: С какво ще ме стоплиш?!
Целувка без обич. Зима назаем.
Мъглата държи нашите мостове,
в ръцете от скреж, живота нетраен.
Ако пойскам да взема дъхът ти от страст
ще ми дадеш ли душа ,моята в тебе да спре?!
Да обичаш във зимен контраст
жената, която всичко ти взе!?!

[bezdaren_nekadarnik]

:arrow: С какво ще ме стоплиш?!
Целувка без обич. Зима назаем.
Мъглата държи нашите мостове,
в ръцете от скреж, живота нетраен.
Ако пойскам да взема дъхът ти от страст
ще ми дадеш ли душа ,моята в тебе да спре?!
Да обичаш във зимен контраст
жената, която всичко ти взе!?!

От щастие омагьосано съкровище  е любовта-
колкото повече даваш,толкова повече остава!
А когато от него взимаш, без да даряваш
нарая сам - без срадна душа остаряваш...
*****
Ако поискаш да вземеш дъхът ми от страст
ще ти дам душата си, твоята в мен ще спре...
Но още обичам с тиха страст
жената, която всичко ми взе...

За таваз жена - и царство, и глава ...