Виновна съм
Отнех от живота ти и разделих твоята цялост.
Има толкова думи между нас неизречени.
До смърт ме обичаш! До смърт те наказах.
Твойте дни... на мойте обречени.
И буден ме търсиш през хлад и съмнения,
...колко спокойна вината ми спи.
Раздала съм всичко...по милост на бедните.
За теб не остана... милост... и стих.
Душата ти взех - нито демон, нито мъничко Бог.
А ти си добър - всичко прости.
Не заслужавам твоята, чиста любов.
Почти те обичах. Почти те убих.
