От всички епитети за нощта
най-истинският си отново ти
От всички пътища към любовта
по твоите длани светлина блести
От вички елементи на греха
най-тежкия си който ражда стих
от всички спирания на дъха
като усещане за край си ти
Усещане за края на сезон
след който зима е обикновено
но тази вечер не е за балтон
и ние сме виновни откровено
За топлото за облия месец пиян
За земята от център изместена
Някой извика- изригва вулкан
друг се чуди-цъфнал е кестена
В страх скимтят милион -Джи-ес-еми
"Децата прибра ли"-вика Петров
Идва полиция вият сирени..
........................................
А , само си говорим за любов