Твоя образ ... отразен върху стъклото
Тази вечер е хладно, побиват ме тръпки,
твоя образ отразен е ,върху изпотените стъкла.
Няма да видя, кога ще си тръгнеш...
със себе си взел моето тихо -Ела-.
Само твоят образ докосвам във страх,
стъклото в мен до смърт да прелее.
Само твоят образ ... и носещ се прах
през стихийте на времето, в мен ще живее.
Но ти ще запазиш, този, нежният спомен,
как съм потънала в тъмният цвят на очите ти.
Как съм останала... с дъх неотронен
да кажа на някого ,че всъщност обичам те.
Рисувам сърцето си ... върху мътния образ...
стъклото ме чупи... разрязва душата.
Ти си останал ... без нищо отново,
изпили са нощите в теб същината.
