Прости й на жената-тя е винаги сред страсти.
Лавина чувства я затрупва всеки ден.
Душата е разкъсана на части
И тялото на огъня е в плен.
Прости й на жената думите студени.
Върви по тънък лед тя надломен
И скита се сред снежните морени,
И да я стоплиш, ти си задължен,
Прости й на жената вечната й слабост
И на ръцете нежно я носи,
И във очите й ще виждаш само радост,
А устните ще са усмихнати.
Прости й на жената и неизиграни роли.
Дарявай ароматни, пролетни цветя.
Пази я от тъга, от болка, чужди воли
И сам ще видиш, че за теб е всичко тя ....
