„Извади Господ бог реброто на Адам,
За да направи първата жена,
Реброто бе единствената кост,
Която мозък нямаше ни грам ....” /Хуберман/
А аз не искам от ребро, искам да е от мед,
От аромат на леко и приятно шардоне,
В изящна чаша с две – три бучки лед,
С изяществото от творбата на Моне,
Коктейл с канела,малко ноти от Испания,
Мадридската любов, къде без серенада,
Романтика на Сена, за изящна талия,
И носталгична есен с цвят на оранжада,
Кристални ноти, музиката на оргазъм,
И звуци на захвърлени окови,
И на сърцето безнадежден спазъм,
Когато чуеш в тишината саксофони,
Ще сипя малко от тъгата, за мъгла,
За блясък ще добавя конфетИ,
Достатъчно е май, сега при мен ела,
Не съм аз бог, но се получи ТИ ....
