Здравей,любими!
Сядам пак със теб да поговоря,
както винаги - в рими,
врата от тухли мъча да отворя.
Искам първо да ти кажа,
че все още те обичам!
На вратата пантите ще смажа
та пак зад нея тайно да надничам!
Знам - старателно я ти заключи
преди доста време - на кошмари,
което даже мене ме научи,
че може любовта да пари!
И от тогава двамата със теб
стоим от двете и страни
като късове огромен лед
превзел вековни планини...
Виновен да издирвам - няма!
И двамата виновни сме ужасно!
Стъпка първа ще направя,ще съм пряма-
липсва ми до болка миналото страстно!
Не ми допада вече да си влязъл
в образа на листа бял!
И сякаш пак си ме наказал
да впивам погледа си вял
във редове на мъка от мастило
което чувствата несподелени
до крайност е попило
в букви криви...наранени...
Усилие за последно ще вложа,
нищо,че заби,но не извади ножа...
Ала знай - бутилка вино да изпия,
не мога да обичам лист хартия!
