Сред полето сиво
обгърнато в черните воали
на нощта
понесе се магьосница зла -
днес тя щеше да прокълне
навеки човешката съдба !
Призоваваше демони -
черните призраци на нощта.
Мълвеше хрипливо
злокобни слова.
Заклинание мрачно проехтя
в тъмата,
понесе се в мрака
обви в черно земята...
Мъртви души заизлизаха от Ада...
Кървави, зли, жадни за смърт,
ограбваха земята без пощада,
разсичаха животи с огнен сърп.
А вещицата зла се смееше без глас,
любуваше се на смъртта...
Ах, колко дълго бе чакала
края на света...
В очите горяха пламъци червени.
Викаше в екстаз...
Кълнеше душите пленени,
искаше да види света обгърнат
във вечен, черен мраз...
Наблюдаваше мрачната картина.
Виждаше как демони
разкъсват телата...
Вкусваше кръвта -
черна, зловеща -
обляла земята.
И ето, поредно заклинание
проехтя в тъмнината...
Черни пламъци пропълзяха
в нощта...
Изгарящи, изпепеляващи,
разрушаващи земята...
А тя, орисницата зла
ликуваше, че бе
проклела и погубила
човешката душа...
