Ела
Ела!!! Ще изпия тъгата, която те дави,
ще изтрия с ръка самотните нощи в небето...
Луната ... моя образ насън ще развява
рисуван със нежност... от кръв във сърцето ти.
Ела!!! Ще изкупя вината, съкровище от спомени
ще заровя във теб ... да носиш на път моята съдба.
Всяка усмивка, която за друг е отронена,
върни ми утеха през моята празна, клетка- душа.
Ела!!! Отнемай ми всичко ,дъх за дъха,
в теб да открия порталът през дните,
където ще спре да ме рони дъжда,
където ще сриват тъгата очите.
Ела!!! Кажи ми колко много ти отнех.
Какво ти струваше живот за мен пропилян?!
Проклинам земята! Проклинам небето!
Такава...безсилна... Какво да ти дам?!
