Този град
който плаче за чувства
така обедня.
Няма поети,
вехнат липите
и улиците понакуцват вече
на една страна...
Какво да ти кажа ?!
След толкова време
се спираш
на моята улица
сякаш никога не сме били...
и двамата знаем нашето минало
още по паважа крещи.
Да кажа ли,че днес съм силна
по дяволите моите очи
ще кажа,нека ти помогна
пореден път...
какво от туй, че ще боли ?!
Какво от туй, че още те обичам,
макар, че се обръщам на страна
отдавна бях по дланите на своите думи
днес не ми е трудно да мълча.
Прегазих всички свои чувства
да кажа ли, че съм добре сама...
ще кажа, само че се питам
дали аз виждам, в черно-бяло
или този град ужасно обедня ?!
На Ц.Р.
