На тебе, Животе предишен...
Отказвам да сторя поклон...
В тебе аз Никой обичах...
И нямах си чувства, ни дом...
Не пишех, не ваех, не пеех...
Не можех да кажа на глас...
Туй, що ме радваше... тлеех...
Като забравена точка в атлас...
И нямах си "звездното" място...
А само безцелно летях...
В галактики, дето бе тясно...
За сълзи, молитви и смях...
За блянове, страх и кроежи...
За разбити и цели мечти...
За плесенясали, вехти концерти...
Под блещукащи, мътни звезди...
Бе срамно сърце, там, да имам...
В твоя бездушен затвор...
В съградена и празна килия...
От мъртвешки, някакъв, тор...
В онази "стая"... пространство...
Без сантиметър за мен...
В който да не бъде ми тясно...
И нямах отморителен ден...
Нямах пиано от листи...
На дървета със чудеса...
Днес тях докосвам и свиря...
А не можех с Тебе така...
На тебе, Животе предишен...
Отказвам да сторя поклон...
Откак се научих да дишам...
И открих сама в себе си... дом!
