Дъжд от диаманти заваля в нощта,
посипа със светлина цялата земя.
Надежди нови възродиха се от пепелта.
Незнайни феи разпериха крила.
Нощта превърна се във ден.
Нямаше следа от мрака тъй студен.
А феите със сребърни крила пърхаха красиви,
чакащи новата зора.
И така роди се нов живот -
живот облян от слънчеви лъчи,
сътворен от едни предишни,
отдавна забравени мечти.
Вълшебен бе дъжда от диаманти.
Върна той на хората мечтите.
Сърцата каменни станаха туптящи,
а душите възродени
се потопиха във лъчите.
