Пак останал е сам на мегданчето,
вече свикнал бе с тази беда,
бяха пак се изпюли във канчето,
дето носеше жива вода.
Цял живот без да търси наградата,
хвърля истини със бумеранг.
Построил уж добре барикадата,
без да искат го смачкаха с танк.
И започна от счупени истини
да строи с хоросан от мечти,
не издигнал и метър над нищото,
някой пак го разстреля-уви.
Полужив поизчисти мистрията,
сбогом казал на зъбите си,
вярваше на живота в стихията
бумерангът се връща.Нали?
Затуптяват сърца електрически,
уж е жив този град в светлини,
а във осем и десет панически
се заключиха всички врати.
И останал пак сам на мегданчето,
пак с до болка позната беда,
със въздишка към камъка,с канчето
тръгва той да събира вода.
