Нощни птици

[BLUE_ROSE]

Нощни птици

Добър вечер,
нощни птици...
пак сте кацнали на моя прозорец.
Навън е студен, мъгливо...ръми...
Сякаш някой плаче отгоре ви....
Вашата участ,
тя с моята съдба се прелива...
тъжно кръстосват се
нашите пътища черни...
Когато сте тук,
на моя прозорец, почивате,
преди да се спуснете
към отвъдните бездни...
Преди да понесете душата
към вечния пристан,
където луната и слънцето са
непреходно цяло....
Ще останете ли тук,
да преспите във мойте мисли
да сбъднем последното,
вечно начало...
Тази печал, да изригне
от моята същност вовеки.
С нея съм скитала толкова дни,
все нежелана...
Може би всъщност, 
призрак е всеки,
който живее насън ,
неизлекувана рана...
И всичко да свърши!
Веднъж да се свърши.
Моето лудо сърце...
нощни птици е ваше от тук.
Моят, целият свят е на път да завърши
безсмислена обич ...
безкрайният път.

Само момент ...
да си взема цветята..
моят дом е това,
което не успях да почувствам .
Всичко е ценно,
щом е в душата,
дори и скръбтта,
в часовете ни,
късно...

[ivalenny]

 

[BLUE_ROSE]

Радвам се, че ти е харесало,това тъжно и... нетипично за мен това стихче...
Благодаря!

[Tajni4ka_:(]

 

[Gentiana]

 

[BLUE_ROSE]

 [think]Мерси ,че споделихте черното ми настроение.... Обещавам - няма да се повтори!