Снегът...

[biser_t]

Снегът се изпреспи. Заспалият град
протегна ръце за прозявка.
И слънцето вече, усетило хлад
се включи на бавна предавка.

Уж ден като ден. Но защо точно днес
и как от къде се изтърси?
Отвори душата ми, влезе във мен
и ключа дори не потърси.

А бях го захвърлил през три планини,
през четири бурни морета,
а ти как отвори тез тежки врати,
как мина през тези резета?

Мечтаех те, исках те! Стълби от дъжд
издигах до тебе да стигна,
а ти се изсипа така изведнъж -
дори не успях да премигна.

Но аз не искам даром да те имам.

Още малко ме прави поет.
Не, красотата не е да те имам.

Красотата е стремеж към теб.
     

[gabi_gabi]

 

[ivalenny]

Много е хубаво 

[BLUE_ROSE]

Но аз не искам даром да те имам.

Още малко ме прави поет.
Не, красотата не е да те имам.

Красотата е стремеж към теб.

 

[black embrace_f]

Наистина си го бива!!!

[ivorysoul]

страхотно пак

[meteor]

Харесва ми ритама с който пишеш стиховете си. Умело боравиш с думите. Няма какво друго да кажа, освен и аз да се пресъидиня към комплиментите.