Това, което виждаш

[BLUE_ROSE]

Това, което виждаш

Това, което виждаш,
светло отражение
в очите ти, е толкова
различно....
Една стихия, повличаща и тебе...
във свят ,където никой не обичам...
Но всичко се протяга през годините,
очакване,
което тебе не дочака.
Изпих илюзията,
че ще ми мине...
Но всичко опустя през мрака...
Ограбени надежди и смехът,
със който пропилях сърцето,
надсмей се и ела сега,
да стоплиш
в мен премръзнало...
детето.
Защото всичко мръсно,
в мен се впива,
една огромна празнота...
Танцува, върху масите,
щастлива,
че някога и твоя е била.
Но споменът се е размил
жестоко,
и песните се пеят наизуст....
В душата ми...
сега не е дълбоко,
едно безбрежие,
до остров пуст.
Кажи на моето отражение,
какво във него си видял.
Ела,
дори с презрение,
да вземеш своя малък дял...
Какво ми е останало от ням портрет,
през вечери ,цигарите попили...
Едно довиждане, дори без теб...
Една фантазия,
на екс изпила.
Влюбен все в една измислица...
Не можеш ли
историята ми да разсъбличаш...
Защо тогава в мен
откриваш...
Жена,
която нямаш сили
да обичаш.

[ilusia]

  Често мъжете нямат сили да ни обичат... от страх... или от нещо  друго...
Но това на нас не ни помага , нали обич моя....
Аз те обичам а стиха ти е прекрасен 

[Tajni4ka_:(]

Мила,думите не стигат за това стихче....
 

[BLUE_ROSE]

Често мъжете нямат сили да ни обичат... от страх... или от нещо  друго...
Но това на нас не ни помага , нали обич моя....
Аз те обичам а стиха ти е прекрасен 

 

Мила,думите не стигат за това стихче....
 

Мерси!!! Не се получи както исках, малко е на сила... но... важно е посланието