Сърцето ми затвори свойта клапа
на състрадание,но прошка и копнеж
пропусна само бликнала,шуртящ
кръвта на онзи сладостен стремеж.
Пулсиращо,червено и горещо
със дъх на тъмен,черен шоколад
в незнайни късни доби ме подсеща
как тръпнех във очакване и глад...
Пълзи кръвта,ожулена и изгоряла
докосва с болка всички клетки
напомняйки,че пак е обещала
на сърцето отговори смели.
[/i][/i]
