Отчет за Човечна Недостатъчност

[Babuzil]

Понякога  се  чувствам  сякаш  ми  липсва  човечност  ...
чувствам се  като  робот...  ,
машина....  ,
същество  ....
като  Франкенщаин ... 
чувствам  4е  ми липсват  нормални  чоешки чувства    ...
неща  които  всеки  изпитва  ...
като  любов , мъка  ,  страдание  , щастие  ...
удоволствие  ,  болка  .... 
няма  ги  ...
сълзи не потичат от очите 
усмивка  не  плъзва  по  страните  ...
чувствам  се  студен  ... 
недовършен  ....като
метално  раждиво  скеле  ...
забравено  пулупурутено  жилище  ..
което  така  и  не  са  завършили ...

[Arwen]

Много добре казано  [inlovee]
Фенка съм ти да знаеш, страшен си  [lol]

[Babuzil]

Благодаря  ти ...  трогнат  съм  ... [shame]

[balrog]

Доста смисъл си вложил в това твое ново произведение... Браво! [a taka]
Наистина, трябва да се замислим върху въпроса за нашата човечност и дали я има все още и докога.....

[Katenceto]

Страхотно е  [bravisimo] :flyingkiss:

[Babuzil]

Доста смисъл си вложил в това твое ново произведение... Браво! [a taka]
Наистина, трябва да се замислим върху въпроса за нашата човечност и дали я има все още и докога.....

Благодаря  ..

[Babuzil]

Страхотно е  [bravisimo] :flyingkiss:

Благодаря ти  :)  ,  радвам  се  че  ти  харесва   [shame] [inlovee] [inlovee]

[Katenceto]

Понякога е нужна тази липса,
помага някак си да не боли,
да си робот без чувства и без мисли,
това е лесно...отречи...

Забравяш болка,мъка,отчаяние
и лесно се живее без това,
но обречен ли си на това страдание,
усещаш,че човек си...без душа...

Не е това Човечна Недостатъчност,
а временно спасение,нали?
Боли,когато изгубиш всички тези чувства,
но всичко е понякога....помни...

[Babuzil]

Понякога е нужна тази липса,
помага някак си да не боли,
да си робот без чувства и без мисли,
това е лесно...отречи...

Забравяш болка,мъка,отчаяние
и лесно се живее без това,
но обречен ли си на това страдание,
усещаш,че човек си...без душа...

Не е това Човечна Недостатъчност,
а временно спасение,нали?
Боли,когато изгубиш всички тези чувства,
но всичко е понякога....помни...

ежедневието на робота в  свят човешки
изпълнено  е със ражда , студ и грешки -
на програмата
в двигателя  ми  я  няма есенцията  на  живота -
има  я  измамата
той  е  просто части в движение  ...
липсва  нещо  в  това  творение  ...
макар  и  на  човек  да  прилича ...
моторно  масло  по  бузата  му се стича  ...
Монотонно  изпълнявайки  функциите си
забравя  че  би  искал  с някого поне хляб да дели
изгубен  ...  недовършен  ...  студен  ... 
от  чувства  и обич  лишен ...

[black embrace_f]

Браво! Оригинално и реално. Повод за размисъл също така. Поздравления. [a taka] [a taka] [a taka]

[meteor]

Ще обърна внимание на второто, което си написъл, понеже на първото ти нещо неможах да му хвана ритама и там не коментирам.
Много е вярно, дори болезнено вярно. Задължително е нещата да могат да се погледнат така, под този ъгъл.
Тук си вложил и старание в написването, което го направи добро за четене и предизвиква мислене. Изводите всеки самостоятелно за домашна работа. Много добре си го изразил, сега остава да помисля колко много си прав.

[solitude]

 [bravisimo] [evala]
А може би трябва просто да подарим
усмивка- та нали не струва и грошче.
Или с коматче хляб да дарим
някое малко гаврошче.

[Katenceto]

Но помни,че ти не си машина
и чувства и обич си имаш,нали?
Вярно,че понякога липсва тази картина,
но не смесвай робот със човешки души.

Недей се предава,бори се и страдай,
за чувствата страдание трябва дори,
но духом ти ниско не падай,
защото робота във теб ще победи...

[burning_acid]

ежедневието на робота в  свят човешки
изпълнено  е със ражда , студ и грешки -
на програмата
в двигателя  ми  я  няма есенцията  на  живота -
има  я  измамата
той  е  просто части в движение  ...
липсва  нещо  в  това  творение  ...
макар  и  на  човек  да  прилича ...
моторно  масло  по  бузата  му се стича  ...
Монотонно  изпълнявайки  функциите си
забравя  че  би  искал  с някого поне хляб да дели
изгубен  ...  недовършен  ...  студен  ... 
от  чувства  и обич  лишен ...

Ти свойте чувства скрил си тъй дълбоко...
Затрупал си ги под лавинен сняг!

И да ги изровя, мислех си, е невъзможно!
Но днес съзрях че просто те е страх...

Щом докосна те, нима не чувстваш пролет?
Като цвете обичта ти май расте...

Може би дълбоко в теб, в стоманеното тяло
се крие едно ранимо и обичащо сърце...

[burning heart]

[Babuzil]

Браво! Оригинално и реално. Повод за размисъл също така. Поздравления. [a taka] [a taka] [a taka]

Благодаря  ти  ...   [shame] [inlovee]