Аз съм ту хладна и ледена същност
с розови бузи,с развяти коси,
гола облечена в мисли шептящи
с дъх на замръзнали горски треви.
Или съм топла и огнена рана,
ярко съзвездие в тъмен сумрак,
устни пламтящи,върховна наслада
дишаща,плачеща,искаща пак...
Гледам ръцете си - бели надежди
галят златистия син водопад,
мокрят лицето замислено,нежно
и се протягат към златния град.
Аз се превръщам във късче платина,
бяла съм с устни от ярък брокат.
Гладка съм като хладна коприна -
преобразена понасям се в бяг...
За да достигна това съвършенство
в шепи ще стискам мечтите си искренни
и ще раздавам онази надежда
която с дъха си събужда ме сутрин.
[/i]
