Просто... Човек...

Started by {dulgokoska}, December 19, 2006, 00:46:26 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Не ме познаваш! Не! Не се замисляй... Просто ти напомням на... Човек... То след тези масови убийства, малко сме останали от този вид...

Сега да не би да инспектираш... Ето - дишам през носа... и през устата мога, но ушите си не включвам... Зная, че е невероятно... но ФАКТ! Разкри ме! Човек съм!!! От ония... смешните, дето ги изтребихте... и дето можеха да чувстват... от същите онези, които се усмихват от сърце (да, това е същото "онова нещо", което прави туп-туп и притреперва, Шерлок!), подават ръка и разговарят, гледайки събеседника в очите. Гениален си! Сега повикай медиите... те ще се погрижат за останалото... после може да ме линчувате на някой от "грандиозните" ви площади с изображения и статуи на божествата ви, например между паметника на "Безценното Евро" и този на "Покровителите". Не се бави! Тичай да докладваш... и без друго не ви остана нищо лично на вас... интимността е забравено понятие... а откритостта е забранено! Бих казала "Оправяйте се!", но не ми е в природата! (Ох, и това ли да пояснявам?!) Природа е... защо ли само да те обърквам, ти и без друго си си сбъркан... няма значение какво е... за теб де! И като казваш за "откритието си" да не забравиш да споменеш, че искаш дисекция... не, че може да пропуснат, ама за всеки случай... 'щото в мене има доста ценни неща, макар да изглеждам забележително "същество" само заради дишането и туп-туп-а си... Имам си и душа... Тя ми е интимното на мене... Само дето, колкото и да искате, няма как да надзърнете в нея... Какво, изглеждам ти враждебна?! Е, нима очакваш друго... нали затова изчезнахме Ние - Човеците, защото се разкъсвахме пред вас от дилемата "да останем ли горди или да проявим милосърдието и прошката си"... е, у мене понадделя първото... но (може би) за съжаление и второто още го пазя... Няма да го потъпкам... Спокойно бе... не е заразно... Няма да прихванеш нито "чувствителност", нито пък "загриженост"... това са отживелици, а и да ти разкрия една тайна, но ела по-наблизичко, че да не чуе някой... "Всички заплахи, дето сте чели в книжките и пр. за заразите са лъжи... Колкото да ви опазят от някакъв интерес"... така че споко! Нали тъй му викате сега... Все едно, айде тичай вече... от години скитам насам-натам и почти не съм срещала друг от вида си... само на няколко пъти в разни затулени кътчета, но те се крият... Да, също като Голямата стъпка и Снежния човек! Ей, ма сте образовани Вие... Хайде, стига ми губи времето и без друго ми е ценно...
Сега ще тръгвам... но ще се върна... не се безспокой... или пък се... Все едно... ти си знаеш... или май не знаеш... Но както и да е...
До скоро... Ще се срещнем отново на повече от 100%... В съня ти... Нали те уплаших... То да видиш "жива легенда" си е шокиращо... Това, което преживя е малка "ЕМОЦИЯ"... запомни го, защото ще те държи доживот... докато работиш по 16 часа в денонощието, а през останалите си живуркаш "щастливо"... Хайде, със здраве и до скоро!
И не се хвали на всички за моментната ситуация, че ще ти се смеят... не казвай открито, че си видял Човек, още повече пък да допуснеш грешка и да изтърсиш, че си разговарял с него... ако някой случайно разбере или случаят се раздуха използвай израза "Осъществих контакт!"...
Вариантите са два... Или ще те затворят... или ще станеш "Национален герой"...

Не ме познаваш... Не! Не се замисляй... Аз просто ти напомням на... Човек...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ivalenny

Нямам думи

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] :iloveyouinblue: :iloveyouinblue: :iloveyouinblue: :iloveyouinblue: [gu6] [gu6] [gu6] [gu6] [kiss2] [kiss2] [kiss2] [kiss2]

Diablos

В днешно време наистина е рядкост...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

tlalala

Ако светът върви все със същата инерция нищо чудно скоро да видим разказчето на живо  [oops] .
Поздравления :) .
Повярвай в това, в което никой друг не вярва, както някой, някога - макар единствен, повярва в теб !