« Отговор #2 -: Декември 20, 2006, 07:55:41 am »
ilusia
Blue_Rose
Днес те видях /Огън от огън /
Днес те видях. Огън от огън.
Защо не признаваш, какво съм за теб.
И вчера и утре...
без тебе не мога.
Защо ме отричаш. Огън от лед.
Защо ме желаеш ? Копнеж от желание.
Защо ме мечтаеш в сиротно старание ?
Като запалка в ръцете ти ,
щракваш ме и се възпламенявам.
А вече е утре и не те видях.
И в спомена за вчера заживях
Остатъци, душа на заем, разпиляна...
опожаряваш дните ми останали без дни.
Да бях проклета...а пък аз ...презряна,
над мен небето можеше да се смили.
Защо остави, пепелта да тлее...
мойте рани да гнети....
Аз без теб ... почти живея...
А без мен, живееш ти.
Живееш , но живот ли е кажи ?
За мене ти копнееш и не признаваш
и пред себе си дори...
А запалката гори.....
Ще пламнеш май и ти!
Но от мене ще останат,
само твойте невидими искри...
Ти не ме превърна в пламък,
само Адски
ме изпепели.
Прекрасен дует, присъединявам се към мнението на Балрог
![[bravisimo]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/bravisimo.gif "bravisimo")
Активен
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.
Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..
