Аз няма да казвам молитви...
Защото откакто се помня...
В себе си вечно такива редя...
Аз няма да пиша с моливи...
Той графитът не мож' да се трогне...
И изпише мойта тъга!...
***
Казваш - не съм аз набожна...
Извинявай, какво от това...
Не разбра ли, за теб съм безбожна...
Но съм също човечна, добра...
Аз не вярвам в Христовите рани...
Макар че по мене горят...
Аз не моля, оставам пияна...
Нали такава в очите ти съм?!...
Аз не вярвам... и ти ме кълнеш...
Но още съм жива, нали?!...
Аз не вярвам, че можеш да спреш...
Нито, че напред ще вървиш!...
Но АЗ ВЯРВАМ в чуждата вяра...
Религия своя си имам...
И чувствам, и пак съм пияна...
И хапчета даже си взимам...
Аз вярвам в любимите хора...
Които под кожата раснат...
Като момини сълзи напъпват...
И няма за миг да зарастнат...
А ще останат в бодливата плът...
И с аромата на тях ще ухая...
Аз вярвам в техния път...
Успоредно тичам, желая...
Аз вярвам, че те са ми Бог...
И Дявол, и даже Среда...
Аз вярвам - живея в затвор...
Но в него е моята свобода...
Аз вярвам... Пепел съм всъщност...
Изгоряла, ненужна... Но дишам...
Аз вярвам... своята външност...
Обичам, но и ненавиждам...
Аз вярвам, че ти си слепец...
Щом очите открити не виждаш...
Аз вярвам! - върви си напред...
Далеч от мойта инфантилност...
***
Аз няма да казвам молитви...
Защото откакто се помня...
Инфантилна сред набожни вървя...
Аз няма да пиша с моливи...
Той графитът не мож' да се трогне...
Щом вяра чужда изповядва сега!...
