Вървях
По улица
Мъглива -
студено беше, заваля...
Дъждът
Като от кофи
Се излива,
а аз стоях и гледах - не можех поглед да сваля.
Свито
На тротоара
Лежеше
дрипаво, малко дете.
В ръцете
Стотинка
Държеше -
смъртта скоро в мрежите си щеше да го вплете...
Крачетата
Бяха
Боси
и устните посинели от студ.
Не можеше
Вече да
Проси -
прощаваше се с живота, заради жалкия труд...
Бавно
Към него
Пристъпих -
то със последни сили отвори очи.
Душата малка
Кър Рая
Упътих -
усетих вкуса на тъгата и почна да ми горчи...
Сълзите ми
Топли
Потекоха-
нямаше как да ги спра...
Минувачи случайни
Се
Стекоха -
скоро цяла тълпа се събра...
Стояха
И гледаха
Безучастно -
какво ги засягаше този малък гаврош....
Нямаше ни
Едно сърце
Съпричастно -
нима светът бе станал толкова лош....
А дъждът
Все по-силно
Валеше,
но не отмиваше болката в мен...
Детето още
На тротоара
Лежеше -
това бе в живота ми най-тъжния ден........
