Нощ студена, лунна тъмнина.
Бледи лампи, сянка от мъгла.
Теб те няма - капчица роса.
Утрото далечно взира се във мен.
Есента е зима, мислите ми в плен.
Сънят ме иска, аз пък тебе чакам,
лутам се ненужно, нещо... май е плам.
Мъничка искрица, иззад облака звезда.
Леден полъх... Скри се, нощта е пак сама.
Часовникът отмерва времето, нали?
Нека цъка... После казах - спри!
.........................................
липсата боли...............
