Искаш ли да бъдем непознати...
Толкова е лесничко за нас...
Софрата е покрита с аромати...
Ухае на ванилов цвят...
А в дъното на този снежен мирис...
Усещам полъха на мухъл...
Наливам си поредна чаша вино...
И отпивам, а вкусът му е начупен...
Поглеждам те, "Ти кой си?" ще попитам...
А устата ти, дано да замълчат...
Учудващо и втренчено ще гледам...
Усмивка ще се спусне, после мрак...
Свещите със дим ще догореят...
И двама ще се гледаме така...
Ароматите на спомени ще блеят...
Незабелязали, че седиш на таз софра...
А после, всичко ще засвети...
Времето над тях ще се смили...
Тях - да, всичките завети...
Забодени в твоите очи...
Искаш ли да бъдем непознати...
Толкова е лесничко за нас...
Отворена у мене е вратата...
Но "Кой си?!" ще попитам тебе, Мраз...
