Когато плача сълзите парят,
изгарят бледите зеници.
Когато плача очи притварям
и с болка в ужаса изгарям.
Когато плача свеща догаря
и восъкът пари дланта ми.
Когато плача снегът преваля
и топи се направо в душата ми.
Когато плача гърлото съхне
и устните жадни напукват се.
Когато плача душата стене
и двете болезнено будим се.
Когато плача,повдигам клепачи,
когато плача и в утрото,в здрача,
когато плача сърцето боли ме,
но плачейки болката мачкам.
