Мисълта за теб
Засъхнали целувки по стъклата...
Мисълта за теб до мен е тихичко заспала...
И аз я гледам, призрак, със очите на мъглата...
колко нощи , сънищата й съм крала...
Бедната, дано прости, че бях найвна
и в свойте мисли, толкова самотна я прибрах...
Копнеех с твоя образ, да заспивам...
но гледах себе си... изтръпнала от страх.
За теб една безсънна нощ какво е?!
Едни обречени в желания звезди.
Валят, пред тъжния прозорец, цял порой...
но никога не си ме пожелал и ти.
Оставих себе си, на нишката между презрението
и толкова безкрайната си нощна самота...
Прости ми, Мисълта, за избавлението...
и тази вечер е заспала... само тя.
