Любовта ми прилича на зима -
затъваш в преспи от копнежи...
В душата ми висулки има,
а помежду ни - ледени строежи...
Очите ми подобни са на езера -
водата в тях е ледена, обаче!
Сърцето ми е тъмна и студена пещера...
Във него няма да се приютиш - ще скиташ сам като сираче!
Дъхът ми зимен може да те заскрежи -
ще ти е трудно да помръднеш...
От чувствата замръзнали парченца нарежи -
не ме черпи - аз просто искам да си тръгнеш....
Във замъка снежен сама ще остана.
Ще чакам да дойдат топли сезони...
Снежинка палава ако някога хвана -
за теб ще си спомня, но мисълта ми ще те прогони..........
