Бог е добър и ми даде в две канички
мъдрост да пия, да я събера
в моите ситно изписани странички
и да я давам с любов след това.
Бистри потоци се леят, прегръщат се
със красота, забълбукала в мен.
На рождеството тайнството свършва се,
ако усетиш защо си роден.
Цвят и Мелодия, Формата, Словото;
ако усетиш поне в един миг -
вече си сложил на злото оковите;
злото изчеза и ражда се стих.
И проумяваш животът тъй кратък,
че не е даден току така,
с нещо дарен ли си, дай без остатък,
дай го не с разум, а от душа.
Идва Смъртта. Често казват и кучката,
тя просто част от едно колело
и не е край, а начало на случката
дето нарчаме всички Живот.
Някой видя ме с тези две канички
и без да иска ме блъсна във гръб.
Счупих ги. Жалко за сругите странички,
но аз вече зная за верния път.
Цвят и Мелодия, Формата, Словото,
вече усетих и вече открих.
Може би някога някъде в Новото
някой да ме почерпи със стих.
