През счупено стъкло надничаш
и образът ми вижда ти се разкривен...
Демонични заклинания изричаш
и искаш аз да стана жертвения ти овен...
Черните си чувства скриваш
зад паравана на привидна доброта...
Плевели в душата си поливаш -
с тях искаш да обвиеш мойта чистота...
Погледът ти като меч сразява,
думите са пипала на октопод...
Сърцето прашно светлина не отразява,
любовта ти е изгнил, отровен плод...
Смехът ти е язвителен и ироничен,
животът ти - печално сив...
Към радостта оставаш безразличен,
светът за теб е грозен, уродлив...
Стремиш се в мрежите си да ме хванеш,
но аз съм рибка пъргава - ще се изплъзна....
А ти си Дявол и такъв ще си останеш -
в ръцете ти студени не искам да измръзна.....
