Има два вида тъга
Днес го знам...Има два вида тъга.
Какво ще остане след мен, когато пресъхнат очите.
Тази ярост, угаснал пожар...
И поройният дъжд, погром на звездите.
Едната тъга ме прегръща, защото те няма,
а само прегръдка ти ми дължиш...
Вече не слагам любов до измама...
вече не искам до мене да спиш...
Със другата тъга, пием от пиянски устни
две мечти и едно полу-изгряване на дните.
Не ме мисли! След нея не чувствам...
Вече не искам да ме гледаш в очите.
Колко е трябвало... Въпросите свършиха.
Два вида тъга.Едно любопитство в мен да умре.
Прегръщам я ...целувам горчивите устни
В моето угасване, няма място за теб.
