Уморена
Уморена съм ... от летящи чиний, чужди планети...
мия лицето си с всяка тъга...
Но ми личи ... че нещо случайно е трепнало
и остана във спомена, бяла черта...
Колко нощи изгубих, кръст пред иконите,
да се моля за нас ... две обречени думи.
И проклинах в гласа ти, тъжното ронене...
само за обич... само за съвест.
Уморена ... от хаос и причини, всичко ме чака
увиснало в бедност и черна мъгла...
Аз препускам със времето, раздавам автографи...
Твоята нова, падаща в бездна, звезда.
Колко любов, а за мен не остана...
Но нека съм щедра ... колко на теб ще ти струва...
Няма букети. Няма покани.
Аз ще съм истинска. Ти се преструвай.
