Аз зная, че всичко бе шега.
Зная, че за теб бе просто игра.
Но моля те... помни ме...
но не като поредното момиче...
Спомняй си понякога очите ми...
как светеха в нощта,
отправили безмълвна молба
към тебе...
чакащи в тъмнината
ти да съзреш в тях искрата...
Помни ме! Моля те!
Искам да ме помниш
дори да е само за миг...
А аз ще те нося в сърцето си.
Ще сподавям всеки следващ вик,
ще удавям мисли и мечти
сред солените сълзи...
Тихо в мрака ще паля
поредна свещ...
ще се топля около пламъка горещ...
И така ще разтапям сърцето си
посипано с лед...
Глава ще полагам на земята,
ще се вслушвам в тихата й песен...
ще си спомням за оназ дъждовна есен.
После към звездите ще политам...
отгоре ще те гледам.
За миг може би към миналото ще затичам...
ще спомня тебе и твоите очи...
мисленно пак в прегръдките ти ще потъна...
А ти... ти понякога за миг за мене си спомни,
за миг и ти назад се върни...
и повярвай само за малко
в моите илюзионни мечти...
А после си върви...
към бъдещето си погледни...
Но ако при теб за миг
се отбия във съня...
моля те за мене си спомни...
