Убивай ме!
Излишна?! Непотребна...Какво е да ме искаш пак?!
Убивай ме! Гаси ме в най-жестоките ми дни...
Една звезда, отрони се от сънния ти мрак
и в тъжните поеми се стопи...
Ръцете ми забравят! Докосване от фалш изтъкано.
Букет от жълти рози. Нежно! Романтично!
Дори така, изискано да страдам...
Убивай ме! Аз пак ще те обичам!
Очите ми ще те изплачат, скитнико...
Не беше ли лъжа! Платих си със измама!
Не искам! Нямам! И не питам!
Не паднах никога... Летя във прямост.
Убивай ме!Целувам устните ти чужди!
Заспивам в нейното легло! Мъртва почти!
Мойте поеми! Моята съвест!
Обичам ли аз ?! Убивай ме ти!
Жена! Магъосница! Робиня! Кал!
Превзето его. Самоирония и егойзъм! Не!
Изстрадах себе си! Изстрадах теб.
Каквото е останало.... Нека умре!
