Присъстваш, но усещам, че отсъстваш...
Летиш във друго измерение...
Думите ми със безмълвие поръсваш
и ме зареждаш с мъртво настроение...
Нектара от усмивката ми загорчава,
кристалите в очите почерняват..
Любовта към тебе се опорочава
от червеи, които в мислите ми пропълзяват...
Ужилен си от чувството на безразличие,
меда от мен не искаш да опиташ...
Долавям ясно неприкритото двуличие,
пиян от греховете си залиташ...
Тръгни да търсиш друго вдъхновение,
макар че дупка във сърцето ти ще зее.
Изчерпа се отдавна моето търпение -
душата да прощава вече не умее......
